ЗАСВИСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засвистя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засвистя̀л, -а, -о, мн. засвистèли, св., непрех. Започвам да свистя. Раздвижи ли тритонния си маховик, писват шайби и коленчати оси, засвистяват каиши, валцове и елеватори – оглушително трещи цялата мелница. Ст. Марков, ДБ, 148. А моторът отново забумтява и гумите засвистяват по асфалта като писък на вятър в оголена есенна гора. Т. Генов, Избр. пр, 107. Вятърът се спусна яростно от всички страни, засвистя в ушите им и заглуши бученето на реката. П. Стъпов, ГОВ, 130. Турците загърмяха от всички страни. Куршумите зловещо засвистяха над манастирския двор. Д. Марчевски, ДВ, 179.