ЗАСВОДÈН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд от засводя като прил. Който има свод, над който е направен, изграден свод; сводест. Засводената главна порта още си личи: стени дебели два и половина метра, камък, потопен в хоросан... Н. Хайтов, ШГ, 218. Печална развалина представлява неголямата и спретната черквица, някога засводена, изградена със солидни и здрави зидове. БР, 1931, кн. 3, 96. Три засводени ниши образуват долната част на фонтана. М. Бичев, АНВ, 47.