ЗАСВОДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засводя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Спец. Изграждам, правя свод1 на или над нещо. Майсторите в софийската област са знаяли още в III-IV в. да засводят правоъгълно пространство с плосък кръстат свод, както показва не само сводът на източната ниша в църквата „Св. Георги“, но и гробниците около стария град. ИБАИ, 1935, т. 8, 222.
2. Прен. За дървета, клони – образувам, сключвам свод1 над нещо. Там, почти в средата, има едно дърво – бук с огромни размери, чиито широко разтворени клони като че ли са решили да засводят цялата поляна. Ж. Божилова, БР (превод) [еа]. засводявам се, засводя се страд. Но вместо църквата да бъде висока – с два реда прозорци, майстор Митьо измени своя проект и даде нареждане църквата да се засводи веднага след първия ред прозорци. Г. Дръндаров, ВЗ, 43.