ЗАСВЯ̀ТКВАМ, -аш, несв.; засвя̀ткам, -аш, св., непрех. 1. Започвам да святкам. Закипя и се проточи бърза стрелба. Засвяткаха изстрели и надолу по улицата. Д. Талев, ПК, 697. Сърпове отново засвяткаха на слънцето и весело задрънкаха. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Затрещяха гръмотевици, засвяткаха светкавици и лисна дъжд като из ведро. Н. Хайтов, ШГ, 278. Янко се ядоса. Очите му засвяткаха. – На вятър не говоря! Ем. Коралов, ДП, 11.
2. Безл. засвятква, засвятка. Започва да святка, да се появяват светкавици; засвятква се. Засвятка и загърмя. Покрихме колата с брезент и в същия момент ливна пороен дъжд. К. Митев, ПБ, 101. Изведнъж загърмява, засвятква, небето и земята сякаш се сливат в едно.
ЗАСВЯ̀ТКВА СЕ несв.; засвя̀тка се св., безл. Започва да се святка; засвятква. Стана много тъмно, засвятка се, прогърмя няколко пъти. Й. Йовков, АМГ, 48.