ЗАСЕДА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Обикн. в съчет.: Съдебен заседател. Представител на народа в правораздаването при разглеждането на някое дело в съда. При всичката относителна краткост на речта съдиите, та и съдебните заседатели я намериха пак длъжка. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 23. Членовете на специалния съд и съдебните заседатели разискваха върху присъдата на главния подсъдим. Ст. Дичев, ЗС II, 780. Заседателят с папийонката погледна неудовлетворително Беглишки и му напомни още веднъж да говори по-конкретно. К. Калчев, СТ, 230.