ЗАСЕДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до заседание. Докато министрите се събираха в определения час в заседателната зала, князът тревожно се разхождаше из кабинета си и се опитваше да нареди първите думи, с които ще открие съвета. В. Геновска, СГ, 84. Двамата се засмяха, приседнаха на заседателната маса. Ем. Манов, ДСР, 44. – Всичко говореше за дългите, проточени в нощта и изпълнени с напрежение и умора заседателни часове. А. Гуляшки, МТС, 108.
2. Разг. Като същ. заседателна ж. Помещение, предназначено за заседания. Съдиите влязоха в заседателната! Д. Немиров, Д № 9, 166. – Аз какво да правя? – запита Мишка. Илия посочи заседателната: – Иди оттатък. А. Гуляшки, МТС, 116.