ЗАСÈДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от заседна като прил. 1. Само в съчет. с живот. Който е свързан с продължително стоене на едно място, който протича без активно движение. При хората, водещи заседнал живот, има тенденция към повишаване на калциевите нива в кръвта. Леч., 2011, бр. 35 [еа].
2. За плавателен съд, превозно средство, асансьор и под. – който не може да продължи движението си, стои на едно място поради препятствие. Корабоплаването по Дунав спря заради заседнал влекач. Класа, 2013, бр. 1643, 3.
3. Остар. Който живее, пребивава, обитава постоянно някъде; уседнал. Някогашните чергари са превръщани в заседнали граждани. Индивидуалната разпасаност се подчинява на социалното чувство за задружен живот. Зав., 1939, кн. 1, 2.