ЗАСЕКРЕТÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засекретя като прил. За служебен документ, информация и под. – до който няма свободен достъп, тъй като е таен, секретен. Така стигнаха в приземния етаж до един склад. В съседното помещение се съхраняваше засекретената полицейска архива от времето на Никола Гешев. Н. Орешаров, ББ [еа]. – Но щом има засекретени документи на място, от което би трябвало да лъха на праведност, възниква прелюбопитен въпрос. Щом Ватиканът владее тайни, които крие, какво е съдържанието им? Н. Данева, ТР [еа]. // Чиято дейност или самоличност е тайна, скрита, секретна, с информация за нея на ограничен кръг лица. Сега стана ясно на какъв обект се изпращаше новата, специално засекретена група. Л. Велчев, ЩМ (превод) [еа].