ЗАСЕКРЕТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от засекретявам и от засекретявам се. Противоп. разсекретяване. – Поискай от съдията да ускори заседанието. Помоли за пълна дискретност, включително засекретяване на молбата и всички други документи около нея. Л. Николов, К (превод) [еа]. Системата е предназначена за работа в условия на силни електромагнитни смущения или при необходимост от засекретяване на информацията. РТЕ, 1985, кн. 4, 4.