ЗАСÈЛВАМ, -аш, несв.; засèля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заемам някакво място, земя, обикн. необитаемо или малко обитаемо, за да живея, обитавам там; населвам. Преселниците заселиха тази пустош и я превърнаха в китна градина. ● Нар.-поет. Село заселвам. Основавам, образувам селище. – Калофер иска да се ожени за Бояна. Омръзна му да скита немил-недраг, реши да се задоми, село да засели, свободно село. М. Марчевски, П, 25.
2. Правя някакво място, територия, обикн. до този момент необитаеми, да бъдат, да станат обитавани от хора; населвам, населявам. Обхождам всичките вселени в космическия необят и ги заселвам неизменно с добри човеци – брат до брат.. ЗЗн, 2016, бр. 18 [еа].
3. Изпращам, обикн. принудително, хора да живеят на някое място, селище или територия; населвам, населявам. Заселиха ги в това отдалечено село в началото на пролетта. заселвам се, заселя се страд. Йот как се село засели, / във него кавга нямаше. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 101.
ЗАСÈЛВАМ СЕ несв.; засèля се св., непрех. 1. Оставам, установявам се на някакво място, за да образувам селище; населвам се. Спряха се [преселниците] и се заселиха в Добруджа. Й. Йовков, Разк. III, 162. През втората половина на VI в. славяните започнали да се заселват на полуострова, като постепенно заели и дори някои острови на Егейско море. Ист. VII кл, 10.
2. Оставам, установявам се да живея в някое селище; населвам се. Една голяма част от селското население, главно от равнините, понеже е била несигурна за своя живот и имот, напуща селата и се заселва в градовете. Б. Пенев, НБВ, 40. Ние строим нов град и казват, че всички, които строят, имат право да се заселят. Ст. Даскалов, СД, 479. Станаха, та отидоха / в Казанлък да са заселят. Нар. пес., СбНУ ХIV, 38.
3. Простонар. Настанявам се да живея в къща, стая и под. Зарекла се баба Неда да не пие вино, и се заселила в земника. Н. Геров, РБЯ II, 118.