ЗАСÈЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заселвам и от заселвам се. – Излиза, според вас, че ние не ще намерим място за заселване? – запита дядо Власи. А. Гуляшки, СВ, 13. Отделните дворове се състоят от една къща, разположена сред нивите на стопанина. Този вид селища са характерни главно за Искърския пролом и Родопите. Те са много стари и са рожба на славянските заселвания. Геогр. VII кл, 20. Още в първите дни след заселването си в новата квартира Ванко се сприятели със студента медик, който живееше в по-долния етаж. М. Грубешлиева, ПИУ, 222.