ЗАСЕЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Рядко. Лице, което се заселва, остава и заживява на някакво място. Свети Иван, първият ѝ [на Рила] заселител, ревниво я е запазил от нахлуването на световните мълви и на живота, тя стои под неговия покров, тя се е превърнала от планина на светиня. Ив. Вазов, Съч. XV, 3.