ЗАСÈЛИЩЕ, мн. -а, ср. Неголямо заселено място. „Увлечен в новата служба, Недялков се губеше със седмици в най-отдалечените заселища из горските усои на обширната тогава Видинска губерния.“ К. Тулешков, НЗ, 29. Ако във външното заселище слугуваше дървото, то във вътрешния град царуваше камъкът. А. Дончев, СВС, 205.