ЗАСЕЛЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заселявам и от заселявам се; заселване, заселяне. „Издирванията са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език.“ СбЦГМГ, 68. – Минало е повече от един век от първото заселяване българско на Тиса. Т. Шишков, ИБН, 116.