ЗАСÈНЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засенча като прил. Който е на сянка, в сянка; слабоосветен. Гласовете се губеха по засенчените криви средновековни улички. В чаршията отново настана тишина. А. Каралийчев, С, 184. Лъщяха долу водите на Янтра и се точеше право нагоре синкав дим над засенчените къщи и църкви в Асеновия град. Ем. Станев, А, 41. Отдолу тъмнееше в утринната мъгла засенчената долина. Т. Генов, ДОД, 39. На оная част от земното кълбо, която е осветена от Слънцето, ще има ден, а на отвъдната – засенчената част – нощ. Г. Томалевски, АН, 85.