ЗАСЍПВАМ1, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. засѝпах, св., непрех. За дъжд, сняг – започвам да се сипя, да валя, да ръмя; завалявам, заръмявам. – Ами като завее фъртуната, че като ще се затворим в собата, кой ще пристъпи горе на кьошка? Един сняг ще засипе, та ката заран ще ходиш да го метеш. А. Каменова, ХГ, 249. Вали ден, два и изведнъж някоя привечер го обърне на сняг. Отначало мокър и тежък на едри парцали, а после засипе по-ситен. Сл. Петров, РКХО, 29. Дож засипа, Милке ле, / омокри ги [сираците], / солнце грейна, Милке ле, / изсуши ги. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 16. ● Обр. Високо в небе чучулига се стрелна / и песен звънлива засипа оттамо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 221.
ЗАСЍПВАМ СЕ несв.; засѝпя се св., непрех. Започвам да се сипя. И жестоки удари се засипаха по тялото му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. Гръмогласен хохот изпълни кръчмата, засипаха се весели подигравки. Ив. Вазов, Съч. ХI, 165. Тъкмо що се подравнихме с първата кола, Соколов си позволи една груба шега: измахна с камшика и шибна левия вол. Градушка от псувни и ругания се засипаха след нас. Н. Попфилипов, РЛ, 130.
ЗАСЍПВАМ2, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да сипвам. Дядо Кънчо клекна край огъня и засипва бобена чорба в копанката. Ц. Церковски, Съч. III, 11. Но ратаите още когато засипваха житото в кошовете, отделяха по някоя кофа настрана – така ги бе научил чорбаджията. Кр. Григоров, Р, 181. засипвам се, засипя се страд.
ЗАСЍПВАМ3, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Като се сипя, покривам някого или нещо изцяло; затрупвам2. Оная зима преспи засипаха трима души... Ив. Вазов, Съч. VI, 109. – Ако не бях те дръпнал, земята щеше да те засипе. Л. Стоянов, Х, 17. Трен няма, на 26-й километър брега се изронил и засипал линията. Ал. Константинов, Съч., 239. Тя [виелицата] идеше от запад, откъде бойното поле, там, дето в лозята при Пирот сега засипваше гроба на Стояна. Ив. Вазов, Съч. VI, 131.
2. Като се сипя, закривам повърхността на нещо; покривам. Хубав кротък сняг засипваше блоковете, правеше земята обща, равна. Ст. Даскалов, СД, 509. Тузлуанските сливи засипваха земята, но плодът им гниеше, защото пазарите бяха далечни и недостъпни. А. Каралийчев, ПД, 78. Сухи листи засипаха стъпките му в есенната нощ. П. Тодоров, И I, 85. ● Обр. Войниците се натъркалваха по меката тревица на полето, с очи, обърнати към треперливите звезди, които засипваха като елмазен пясък цялото небе. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
3. Като се сипя, обсипвам, обливам, заливам обилно някого или нещо. „Вятърът връщаше злобно талазите, блъскаше ги в стените на лодката и засипваше пътниците с вода.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 78. Тъдява се въртеше един околийски, хвърчеше като луд с автомобил по пътищата, газеше добитъка, засипваше хората с прахоляк. А. Каралийчев, СР, 42. Кочияшът спира често да изчисти колелата, задръстени от кал, а дъжд с мъгла засипва очите му. Д. Габе, Н, 9.
4. Покривам нещо с пръст, пясък и под.; заравям1. Край изгасващия огън седяха само две девойки и двама-трима момци, които ровеха с главните в пепелта, засипваха картофи и си говореха. К. Ламбрев, СП, 122. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Покриха я с дървета, засипаха я с пръст на дебелина около половин метър. Д. Ангелов, ЖС, 379. Рале зарина имането си и го засипа с пепелта отгоре. П. Тодоров, И I, 123. Тогава тия двама хора извлякоха труповете до една вета яма в бъзуняка, зад воденицата и ги натъпкаха вътре, като ги засипаха хубаво с пръст. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 24. // Запълвам с пръст яма, дупка и под.; заривам2. Отворът зееше, почистен от пръстта, с която го засипаха вчера старателните момчета. Цв. Ангелов, ЧД, 162. Какъв е този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, търкалят колички, засипват с пръст продънени долища. А. Каралийчев, НЗ, 128.
5. Прен. Обсипвам, отрупвам някого или нещо с голямо количество от нещо или с други неща. Тогава смъртта вилнееше около тях, англичаните засипваха позицията с ураган от снаряди. Д. Димов, Т, 165. Посрещнаха ни край селото, засипаха ни с цветя, носиха ни на ръце. П. Вежинов, НС, 181. Турците не можеха да се приближат свободно. Момчетата ги засипваха с куршуми и им пресичаха пътя. Д. Габе, МГ, 142. Не ме засипвай ежедневно с писма, както правеше, когато бях в Костенец! Ив. Вазов, ПЕМ, 117-118. Предприемчивите американци не закъсняха да ни направят посещение и да вземат в ръцете си някои концесии, които засипаха страната ни с долари. Св. Минков, Избр. пр, 75. // Отрупвам, обсипвам някого обикн. с много въпроси, думи и под. Евстати ходеше между момчетата. Рисуваше им близкото бъдеще в такива светли бои, че момчетата, щом само го видеха, тичаха при него, засипваха го с въпроси. А. Гуляшки, МТС, 315. Напоследък се е завзел да ни засипва в печата с мерзки клевети. Ив. Вазов, БМ II, 182.
6. Прен. За светлина, звук, цвят и под. – бързо се разпространявам и изпълвам някакво пространство; обхващам, заливам1. Запя. Гласът му укрепна, издигна се високо и засипа младежката глъч на площадчето. Д. Ангелов, ЖС, 34. Чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина своя цар. Н. Райнов, БЛ, 198. засипвам се, засипя се I. Страд. от засипвам. Трайко бърже започна откъм края да разфърля купчинките, та при оранта гюбрето да се засипва от изровената с ралото пръст. Т. Влайков, Съч. III, 323. Последва сурова заповед: – Пътеката да се набучи с отровни стрели, изворът да се засипе. Гр. Угаров, ПСЗ, 220. Според някои наблюдатели, преди още мечката да влезе в зимното си леговище, се мъчи да прикрие следите си. Понякога чака ветровито време, да се засипят следите ѝ. П. Петканов, СП, 58. II. Възвр. от засипвам във 2 знач. След това [австралийските туристи] лягат в ямите и се засипват отгоре с пясък. ВН, 1959, бр. 2471, 4.