ЗАСИТНЯ̀ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от заситнявам. А музиката тръгва насреща по обичая и се чуват поривисти подвиквания, придружени с приклякане, с чевръсто заситняване на стъпките. Б. Обретенов, С, 80-81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)