ЗАСЍЧАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от засичам2 и от засичам се.
ЗАСЍЧАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от засичам3 и от засичам се. Аз пишех по час-два, а при някое засичане ставах от машината и пристъпвах до прозореца, за да погледам от високо пролетното пробуждане на нивите и дърветата. О. Василев, ЖБ, 162. – Знаете ли какво значи класова солидарност? – запита той след кратко засичане, като се надяваше да ги смути. Г. Караславов, СИ, 253. Положението на всяка от сниманите точки относно базата е определено чрез засичане. Вл. Станоев и др., Г, 185. В отчаянието си изтичах на палубата, но стана тъй, че когато отивах надолу, корабът се издигна внезапно нагоре и от засичането на тези две случайности трябваше да се залепя върху мокрите дъски. С. Северняк, ОНК, 236.
ЗАСЍЧАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от засичам4 и от засичам се.
ЗАСЍЧАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от засичам5 и от засичам се.