ЗАСКИМУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; заскиму̀цам, -аш и заскиму̀ча, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заскимтявам. В двора го попосрещна Фриц [кучето] и радостно заскимуца. Ем. Станев, ИК I и II, 333. Грабна Гана мъжкото [куче] от ръцете на Гмуреца, бутна го в чувала, където, останало само, то започна жално да квичи. Заскимуча и другото в ръцете на стрина Ката. Ст. Даскалов, Сл, 109.