ЗАСКÒБВАМ, -аш, несв.; заскòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Техн. Съединявам, свързвам със скоби (части на метална конструкция и под.); заскобявам. Миньорите не се уплашиха. Един от тях дори извика, след като заскобиха подпорите и затиснаха със сено пролуките: – Няма опасно. Ст. Станчев, НР, 92. – Под дъжда стърчеше железният скелет на завода. Ние пълзяхме по голите му ребра, заскобвахме го с винкели. Бл. Димитрова, ПКС, 98.
2. Рядко. Заграждам в, със скоби; заскобявам (Ст. Младенов, БТР). заскобвам се, заскобя се страд.