ЗАСКОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заскобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Техн. Съединявам, свързвам със скоби (части на конструкция и под.); заскобвам.
2. Разг. Заключвам със скоби неправилно паркиран автомобил.
3. Рядко. Поставям дума, текст в скоби, заграждам с препинателен знак скоби; заскобвам. Излишните (сгрешени) неща от глаголските и кирилските текстове са заскобени с (). Ал. Теодоров-Балан, Р, 119.
4. Прен. Книж. Оставям нещо настрана, изолирам го, пренебрегвам го (при изложение, анализ, изследване и под.). Eдно цялостно сравнително изследване на творбите им, към каквото приканва Димитър Аврамов, наред със споменатите сходства, ще установи и много, при това решителни различия. Затова съзнателно „заскобявам“ въпроса за приликите и разликите между творчествата на Яворов и Бодлер, взети в тяхната цялост. БЕЛ, 2012, кн. 1, 14. Позволявам си да заскобя персоналните нападки (традиционни и традиционно непродуктивни) и да се концентрирам върху собствено литературната идея. Култ., 2016, бр. 27 [еа]. заскобявам се, заскобя се страд. Гредите се заскобяват така, че да могат да противодействуват на силите, които биха разделяли двете греди. В. Брънеков и др., СД, 121. Според него колата трябва само да се заскобява, независимо от пресроченото време за паркиране. Класа, 2008, бр. 208 [еа].