ЗАСКÒКВАМ, -аш, несв.; заскòкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Попадам, озовавам се някъде случайно или неочаквано. Изгубихме пътя и заскокнахме в едно място, дето ни назад, ни напред. Н. Геров, РБЯ, 119. // Отивам някъде, при някого за кратко, за малко, обикн. като се отбивам от пътя си; отскоквам. Като тръгва на пазар, обикновено заскоква и до съседите.
2. За храна, залък – попадам, спирам се в гърлото; засядам. Но понякога, кога напр. ся смее чловек в ядението, тогава малки трошици от храната заскокнат в дихателната тръба. КН, 1873, кн. 5, 5. Заскокна ми нещо в гърлото, та ме ударѝ по гърба да ми мине. Н. Геров, РБЯ, 119.
3. Прех. Намирам, заварвам някого нейде. Заскокнах го на кладенеца, че си поеше коня. Н. Геров, РБЯ, 119.
4. Улавям се, хващам се в нещо, отдето не мога да изляза. Заскокна в примката. Н. Геров, РБЯ, 119.
5. Залавям се с нещо, някаква работа, без да мога да се оправя в нея (Н. Геров, РБЯ).