ЗАСКОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заскоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Индив. Започвам да вървя по-бързо; забързвам. Но кога се намери на двора, той заскори с голяма увереност и влезе в нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 148. Образът на любимото някога същество оживя и грейна очарователно хубав. Но той се не обърна и заскори повече, заслонен от дърветата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 114.