ЗАСКРЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; заскрежà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Покривам нещо със скреж; заскрежвам. Скрити в долчинката между побелелите от сняг храсталаци, те не се страхуваха от студа, който щипеше бузите и беше заскрежил миглите и косите. Ж. Колев и др., ЧБП, 57. През полето препускаше шейна, запрегната с два силни коня. От ноздрите им излитаха облачета пàра, която заскрежаваше космите около муцунките им. П. Бобев, ЗП, 126. заскрежавам се, заскрежа се страд.
ЗАСКРЕЖА̀ВАМ СЕ несв.; заскрежà се св., непрех. Покривам се със скреж. Той го [коня] потупа по започналата да се заскрежава шия. Д. Кисьов, Щ, 404.