ЗАСКРИБУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; заскрибу̀цам, -аш и (диал.) заскрибу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да скрибуцам. Отдолу заскрибуцват пак коли и след малко пристига нов керван. Чудомир, Избр. пр, 5. Чичо Митуш се залови за работа, трионът заскрибуца. Й. Йовков, АМГ, 65. Едва беше започнало да се разсъмва, и по улицата заскрибуцаха протяжно волски и биволски коли. А. Гуляшки, ЗВ, 600. Цигулката засвири, по-право заскрибуца еднообразно, но това не беше толкова важно – нали свиреше? П. Бобев, ЗП, 37. Усети сърцето си да бие бавно, спокойно, уверено. – После – бе казала тя. Сама му бе казала – после. Той добре помни това. – После, после... – заскрибучи нейде щурец. О. Василев, Т, 61.