ЗАСКУ̀БЯМ, -яш, несв. (диал.); заску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Заскубвам. Викнала Неда, викнала, / викнала, та заплакала, / та па се в глава удари, черна си коса заскубяла. Нар. пес., СбВСтТ, 552. Славе пое песен жаловита, / жетварките тъжни в полето / затъжея, заскубая коси – / лошо време съдбата ни носи! Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 65. заскубям се, заскубя се страд., възвр. и взаим.
ЗАСКУ̀БЯМ СЕ несв. (диал.); заску̀бя се св., непрех. Заскубвам се.