ЗАСКУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; заскучàя, -àеш, мин. св. заскучàх, св., непрех. Почувствам скука, обхваща ме скука; доскучава ми. Машинописката заскуча от неинтересния разговор и започна да чопли с малка пиличка изострените си нокти. Х. Русев, ПЗ, 71. Той изведнаж заскуча и почувствува, че нищо не ще излезе от този разговор.
ЗАСКУЧА̀ВАМ СЕ несв.; заскучàя се св., непрех. Рядко. Заскучавам. Разбира се, трябваше да почивам един ден и на следния да се заскучая тъй, че да не мога нито час повече да стоя. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 51. Тоя разговор не се харесваше на жените. Те бяха се заскучали и сега се възползуваха от случая, че Кирков спря, та запротестираха. Д. Немиров, Д № 9, 77.