ЗАСЛА̀ЗЯМ, -яш, св. и несв., непрех. Диал. Заслизам. Тутакси той се реши и заслазя неловко по стъпалата на един от проходите. Ив. Вазов, Съч. VI, 137. Колчо заслазя опипом, като чукаше с тоягата си по стъпалата на стълбата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 148. Найден се хвана за двата ръба, подскочи, вмъкна се и заслазя надолу по камъните. Г. Райчев, ЗК, 124-125.