ЗАСЛЕПÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заслепя като прил. Който не вижда, не възприема нещата и явленията реално, такива, каквито са (обикн. поради гордост, самонадеяност, страст, възбуда, прекалено доверие в някого или нещо, липса на достатъчно осведоменост и др.); заблуден. Нещо подобно се случва с модерните писатели, които се интересуват от Испания. Те имат заслепени очи и опорочен ум. Те не описват това, което виждат, но това, което са знаяли отпреди. Б. Шивачев, Съч. I, 12-13. Заслепени тълпи. // Който съдържа заслепение, в който се проявява заслепение. Колко жалко, че не беше се освободила навреме от тези клещи на заслепената, робска привързаност към този човек! К. Калчев, СТ, 171.