ЗАСЛЕПЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който заслепява, заблуждава някого. Книгите, написани от безсъвестни заслепители, наместо да ги просветяват в пътя на истината, напротив, затъпяваха ги още повече. З. Стоянов, ЗБВ I, 25. Нашът политически тиран не беше толкова глупав да не разбере, че с духовенството той изгубва оръдията на властта си, шпионите и заслепителите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 135. Священиците трябва да са учени. Само с кандилницата и с требника в ръце поп не става. Такъв священик е заслепител, а не просветител. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 50.