ЗАСЛЕПЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който силно блести и заслепява очите, пречи им да виждат добре или изобщо; ослепителен. Един пожар заслепителен от златни зари пръска светлина по вси страни. Ив. Вазов, Съч. ХII, 5.
2. Прен. Който прави силно впечатление, който буди изключително възхищение; ослепителен, блестящ. Когато пред безнадеждното човечество се отвориха вратата на бъдещето, наместо бялата стена, която затуляше неговия път, се представи заслепителната гледка на прогреса. ССГ (превод), 189. От друга страна, Византия беше държава едновластна и силна със своята флота и със своето географическо положение, при това тя разполагаше с неизчерпаеми материални сили и коварни хитрости, със заслепителен блясък и превъзходна за простите славяне цивилизация. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 119. Заслепителната красота на тази жена я прави недостъпна и горда. Δ Заслепителна хубост.
3. Остар. Който причинява заслепление, заблуждение. В по-старо време, когато не е имало „Митарствата на блажена Теодора“ и други заслепителни книжки, които са отвличали вниманието на младите към рая, имало е по-добри кавалджии. З. Стоянов, ЗБВ I, 38.