ЗАСЛУ̀ГА1 ж. Обикн. с предл. за. 1. Обикн. мн. Общественополезна проява, постъпка или дейност, която е заслужила признателност, почит. Народното учителство в България има големи заслуги за издигане и разпространение на нашата детска литература. Ал. Спасов, С, 73. Отвратителен грандоман! Пет пари не давам какви заслуги има, щом се държи така. Й. Попов, ИЖП, 27. „Многоуважаемий г-н Министре и скъпи съгражданино! Много и големи са Вашите заслуги за благоденствието на нашия роден градец.“ Ст. Л. Костов, Г, 80.
2. Постъпка, проява с полезен резултат. – Какво е станало с този човек? – Сега прилича на тигър, превърнат в кученце. И заслугата за това принадлежи на Лукан. Д. Димов, Т, 419. Заслуга на дивизионното интендантство беше доставката на ютии. Д. Кисьов, Щ, 157. Заслуга за нейното [на косата на Левски] опазване имат майката на Апостола и сестра му Яна. Н. Ферманджиев, РХ, 100. Дъждът се оказа отвратително прозаичен. И единствената му заслуга към нас бе тази, че прогони всичко живо от полето и ние можахме да продължим нашия път към базата много време преди мръкване. М. Гръбчева, ВИН, 293.
3. Остар. Услуга. Но не може да се воздържа от да ви пиша и да ви искам една малка за вас, но превелика за мене заслуга. АНГ I, 78. Каквото и да направя за вас, пак не ще мога да ви докажа достатъчно колко ви съм признателен за заслугата, що ми направихте. И. Адженов, ВК (превод), 135. Любопитството ни прави същата заслуга, която и апетитите. Ч, 1871, бр. 23, 715.
ЗАСЛУ̀ГА2 ж. Диал. Гощавка в навечерието на църковна служба в чест на светец, светия; заслъг, кана3. Вечерта дава се гозба – угощение на роднини и приятели. Тая вечеря в Скопие се нарича: „кана“, поканване; а в селата „заслуга“, както в Охрид „заслъг“. СбНУКШ ч. III, 183.