ЗАСЛУЖА̀ВАМ, -аш, несв.; заслу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С делата и проявите си или качествата си съм достоен за нещо. – Господин Кандов, България заслужава да се потрудим за нея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 44. – Нали виждаш какъв работник съм аз, едва ли заслужавам и хляба, който ям на баща си. Д. Талев, ЖС, 229. „Занапред аз ще направя всичко, за да спечеля вашето доверие и да заслужа вашата прошка.“ Й. Йовков, М, 151. – Благодаря момко – каза той високо и приближи коня към Васила. – Ти заслужи лирата! Ст. Дичев, ЗС I, 148. Но рано или късно час настава / да засияе туй, що заслужава слава – / и да се провали това, що заслужава / забрава! Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 2, 70. – Господарю, плати ми що съм заслужил, па че си идем! Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 417. Великата цел заслужава велики жертви. Δ Заслужавам награда. Δ Заслужавам доверие. Δ Заслужавам похвала. Δ Заслужавам наказание. // Обикн. в съчет. със същ. награда, похвала, орден, медал, премия и под. С труда си, с делата си, с поведението си имам право на награда, похвала, орден и под. Тази оценка не е обективна и той не заслужава наградата. Δ За героизма си този храбър воин заслужава орден. // В съчет. с внимание. С качествата си представлявам интерес за някого. Заслужават внимание и църквите „Св. Марина“ и „Св. Неделя“. Ст. Михайлов, БС, 235. Заслужава [в музея] по-специално внимание един емайлиран кивот. Ст. Михайлов, БС, 252.
2. Съответствам на някого по качествата си и съм достоен за него. Паднала ми е ябулка / на дърт си старец във двора. / Викнала Янка заплакала: / „Такъв ли старец заслужих?“. Нар. пес., СбВСтТ, 1069. На младото момиче се стори, че тази жена нарочно седи толкова близко до мъжа си, когото не заслужаваше, за да го тормози като наказание. Х. Русев, ПС, 105.
3. Непрех. Само св. и в мин. неопред. и мин. предв. Имам заслуги пред някого за нещо или пред обществото. Теб те слави сега цяла Германия – блазе ти; а пък аз съм се затворил вкъщи, не мога да си покажа носа на улицата. И защо, питам те? Че аз, санким, по-малко ли съм заслужил от тебе? Ал. Константинов, Съч., 64. Безусловното възвеличаване на починалите дейци, които са заслужили на народа, е отговаряло дълго време на една патриотическа и уважавана от всички нужда. К. Величков, ПССъч. VIII, 19-20. То [учителското тяло] дълбоко се наскърби не само защото твърдо вярваше, че той [м-р Кънчев] достойно завзема министерския пост, а и защото е заслужил в голяма степен на общенародните интереси като неуморим деец по учебното дело в Македония. Бълг., 1902, бр. 454.
ЗАСЛУЖА̀ВА несв., безл. В състав. сказ. със съюз да и следв. гл. Има смисъл, следва, бива, оправдано е, напълно в реда на нещата. Юлия небрежно махна ръка, сякаш последното приключение беше за нея дребна и обикновена работа, за която не заслужава да се говори. П. Вежинов, СО, 71. „Някой си Чушкаров“, тоест някой си човечец, някоя си нищожна твар, за която никой не знае и не заслужава да се говори. Ив. Вазов, Д, 7. – Имам време! – усмихва се Андрей. – А Япония заслужава да видите. Там хората непрекъснато се кланят и затова са направили чудеса. Р. Балабанов, ТБК, 27. В Оряхово има и музей, който заслужава да се види. Ст. Михайлов, БС, 130. ● Разг. с частица си – за усилване. Такива оригинални фестивали, какъвто е този в Габрово, не са толкова много в света, за да се задоволим с постигнатото или да го подценим. Идете ли в Габрово по време на фестивала, ще се убедите, че Габрово си заслужава подкрепата. Й. Попов, Ст, 1970, бр. 1267, 2. За този случай не си заслужава да се говори повече. Δ Разбери, не си заслужава да си хабиш нервите за щяло и нещяло.
◊ Заслужавам <си> / заслужа <си> дървото. Разг. Напълно справедливо съм наказан, обикн. набит. Оня серсемин, дето умори биволите ми, заслужаваше дървото и аз го бих. Л. Петков, ПЛ, 12.