ЗАСЛУ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заслужа1 като прил. 1. Който се получава съответно на заслугата на някого, според това, което е заслужил някой. Отдаваме заслужена почит и на загиналите при участието на въоръжените сили в съвременни мисии. Класа, 2014, бр. 1758 [еа]. Заслужено уважение. Заслужен отговор. Заслужено признание.
2. Като същ. заслуженото ср. Нещо, което се получава съответно на това, което заслужава някой или нещо. – Спорът между чорбаджии и рая е вече решен. Сметките приключени. Сега ще дам за всекиго заслуженото и вече съм свободен. П. Тодоров, Събр. пр II, 418. Във всеки случай нашенци отдаваха заслуженото на тази хубава местност. От дълги години никой не се решаваше да окоси или да пусне добитък да опасе тревата на „Брестака“. И. Петров, НЛ, 42. Иван мигом прецени, че си струва тя да си получи заслуженото. Д. Шумналиев, ПЛ, 19.