ЗАСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; заслу̀шам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да слушам. Той забеляза, че жената го заслуша внимателно и за да я успокои още повече, заговори по-бързо. Й. Йовков, ЖС, 38. Въздъхна и отпусна глас, занарежда. Всички помагачи я гледаха изненадани. Тая песен те слушаха за първи път. Христо и той остави работата и заслуша. К. Петканов, Х, 229-230. Велика стигна до портата, прилепи се и заслуша разговора, който идеше от другата страна. Ст. Дичев, ЗС II, 325. Тя се снижи, прилепи гръб до зида, прехапа устни и заслуша с разтуптяно сърце. А. Гуляшки, МТС, 205. заслушвам се, заслушам се страд.