ЗАСЛЪ̀Г, мн. няма, м. Диал. Заслуга2, кана3. Първо, вечерта спроти празника, която се нарича: „заслъг“, носят в церков: пет хлябове, чаша брашно, ламбада за пред иконата на служений светец. СбНУКШ ч. III, 182. След като се върнат от църква, едно момче поканва гостите за вечерта на вечера със следующите думи: „Ви се поклони татко ми, с поелите вечер на заслъга“. СбНУКШ ч. III, 183.