ЗАСМÈЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засмея като прил. Диал. Засмян. Хаджи Генчо посрещнал своите сватове весело и рекъл им със засмеяно лице. Л. Каравелов, Съч. II, 95. „Иванке, / йоти не ми си весела, / весела и засмеяна, / като първата година.“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 96. Заял са Марко, запил са, / цели ми девет години, / сè весел Марко, засмеян, / я тоз път грижен, кахърен. Нар. пес., СбНУ ХLVІІ, 1.