ЗАСМЍВАМ, -аш, несв.; засмèя, -èеш, мин. св. засмя̀х и (остар. и диал.) засмèях, прич. мин. св. деят. засмя̀л, -а, -о, мн. засмèли и (остар. и диал.) засмèял, прич. мин. страд. засмя̀н, -а, -о, мн. засмèни и (остар. и диал.) засмèян, св., прех. Карам, правя някой да се засмее; разсмивам. Павле Фертигът беше 18-20-годишно момче, винаги готов да услужи, да извърши каквото му кажат, да обади каквото му не искат, да изненада и да засмее. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 18. Винаги засмеян, кого да срещнеше, ще и него да засмее. Ил. Блъсков, ДБ, 38.
ЗАСМЍВАМ СЕ несв.; засмèя се св., непрех. 1. Започвам да се смея, обикн. на нещо смешно, весело. Ганди разбира накъде бие Сома и сърдечно се засмива. В. Пламенов, ПА, 101. Влад бе всепризнат цар на вицовете. Разказваше ги мимоходом, пренебрежително и никога не се засмиваше. Бл. Димитрова, ПКС, 270. Гостите се засмяха на шегата на домакинята не от куртоазия, а от все сърце. Й. Попов, ИЖП, 58. Еврейката го изпрати с поглед, досмеша я на постъпката му и се засмя с пълно гърло. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Той е любител на острата фраза. Затуй след всеки сполучлив каламбур той пръв се засмива: ха-ха-ха! Л. Стоянов, Х, 118. // Със смях изразявам бодро, весело, добро настроение. – Найдене, виж там да се пообръснеш. Не ща те такъв брадясал, като владика. И тя се засмя кръшно. Г. Райчев, ЗК, 107. – Може да му се е случило нещо важно... Славян Дойков се засмя широко, гърлено: – Знам аз, какво му се е случило. На него му дай карти. Д. Ангелов, ЖС, 27. И двамата се засмяхме щастливо и от този ден амбулаторията се превърна в нашето любимо място за тайни срещи. П. Незнакомов, ЖВ, 50.
2. Придобивам весело, радостно изражение на лицето, обикн. с усмивка, смях; усмихвам се. И барем да се запази, да се облече по-вехтичко, а то нагиздила се, засмяла се, като че не е война, а сватба. Й. Йовков, ВАХ, 106. Калина раздигна трапезата, без да заговори, но щом коленичи да полее на Филча да си умие ръцете, и му се усмихна, показа ситните си бели зъби. Филчо се разнежи, наведе глава до лицето ѝ. – Ха тъй, засмей се! К. Петканов, Х, 24. Петър Котленецът сърдито се провикна: – Какво ни зяпате такива бе. Дойдохме да ви помогнем – туйто! – и се засмя с широка, открита усмивка. А. Гуляшки, МТС, 300. И за да пропъди и от Тинка, и от себе си тие лоши мисли, зе детето и зафана да му посмърча и да го боцка по бузенцата, та да се засмее. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 284. – Либе, Стоене, Стоене, / се кога додеш, либе ле, / от вратата се засмиваш. / Таз вечер доде каърен, / каърен, либе, жаловен. Нар. пес., СбНУ ІV, 56. ● Обр. Как ще се засмее къщата им, като дойде тя, как ще ѝ се радва! Елин Пелин, Съч. ІІІ, 116.
3. За очи, лице и под. – изразявам радост, задоволство, добро настроение и разположение. На бабичката светнаха очите от радост и цялото ѝ лице са засмя. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 44. – От дете я знам, – заговори глухо, предрано дядо Митър и сухото му старо лице, което гледаше с малки зачервени очи, добродушно и приветливо се засмя. Елин Пелин, Съч. І, 184. – Нищо лошо няма, бай Христо, ами... Той и другарите му са гладни – нямат нищо за ядене тая вечер. – Така кажи бе, момче, пък аз... Ще я наредим – рече готвачът и очите му се засмяха. Д. Спространов, С, 36. Христо прихна, окото му се засмя, сълза изскочи в ъгъла. Д. Шумналиев, ПЛ, 13.
◊ Да (дано) се засмееш под платно (под бяло). Диал. Да умреш (клетва). – Под бяло да се засмееш. Ей тук да те заровя! Така го кълнеше тя винаги. Й. Йовков, ПК, 350. Да се засмееш на попа в петите. Диал. Да умреш (клетва). Засмели ми (са) се и дрехите (дрипите, парцалите) <на гърба>. Разг.; Засмели ми (са) се и потурите. Диал. Много съм радостен. Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Н. Хайтов, ДР, 19. Засмивам се / засмея се до уши<те>. Разг. Засмивам се, усмихвам се широко. Нашето селце е мирно, само тоя грък дето докараха – интернирания – ама той кротък човек, миролюбив, засмеял се чак до ушите, не знае български зъб да обели. Й. Радичков, ББ [еа]. – Тозчас баба Иваница скочила и се засмяла до уши. В. Попов, Избр. пр, 20. Засмивам се / засмея се под мустак. Разг. Засмивам се, усмихвам се леко и обикн. хитро, закачливо. Крали Марко той ни доди, / из дор ходи, конче води / и са под мустак засмива. Нар. пес., СбНУ ХХХV, 75. Засмял се е като слънце от облак. Диал. Подигр. Много е намусен, сърдит.