ЗАСМЍВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от засмивам и от засмивам се. Засмиването му след тези думи смекчи острата им ирония.
2. Остар. Усмивка; засмивка. Някои жени са засмиването на Създателя, а някои са неговото начумерване. Г, 1863, бр. 10, 88. Не огорчавай невинната ѝ душа [на жената] с нищо противно на добродетелта и тогаз тя ще та увенчае с венец, който никога не повянва, засмиването ѝ ще надмине хубостите на зората. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 103. – Е, ама вий? – каза брат ми на Венци с едно громко засмиване. (превод) Ч, 1875, бр. 2, 90. В блистателността на очите му, в устата му, украсени с благодетелно засмиване, в цялото му телосложение, – изведнъж съгледваш едно честито съединение на разум и сила. ИЗ 1877, 322.