ЗАСМОЛÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засмоля като прил. Обикн. за лодка или друг дървен съд – който е намазан със смола, за да не пропуска вода, течност. От едната страна на черния засмолен корпус на лодката се четеше „Зой“, а от другата „Годеницата“. Й. Йовков, Разк. ІІ, 53. Понатъртихме си краката, но намерихме „флотилията“ на дядо Левтер: три засмолени лодки и една моторница. А. Каралийчев, НЗ, 97. Тъй корабостроителят, ковал и сглобявал своя кораб, го гледа и мига, когато той за пръв път докосва вълните. Тъй го обикаля той и по скърцането на засмолените дъски, по полюляването на мачтите гадае как ще се държи творението му, щом го срещнат морските бури. А. Дончев, СВС, 568. // Който е напоен, пропит със смола. Едва когато свърши, Радомир видя, че двамата палачи, подврели засмолените факли под кладата, се отдалечаваха. М. Смилова, ДСВ, 286. Засмолена дървесина. // За дърво или част от дърво – който е покрит със смола. Засмолени борове.