ЗАСМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засмоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Намазвам, покривам със смола, обикновено дървена повърхност, за да не пропуска вода. Рибарите от Свети Иван живееха братски живот. Имаха обща работилница, в която седем души дърводелци дялаха дъги, сглобяваха лодки, засмоляваха пукнатините на старите. А. Каралийчев, ПС II, 1982 [еа]. Засмолих бъчвите. засмолявам се, засмоля се страд.
ЗАСМОЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; засмоля̀ се св., непрех. Обикновено за иглолистно дърво или негова част – отделям смола, която полепва по повърхността ми и засъхва, като покрива кората. След опрашването люспите на шишарките плътно прилепват една върху друга, засмоляват се и постепенно придобиват зелен цвят. Бтн VІ кл, 104.