ЗАСМУ̀КВАМ1, -аш, несв.; засму̀ча, -еш, мин. св. засму̀ках, св., прех. Започвам да смуча. – Кажи ми чичко Иван какво скри в джоба си? Момченцето виновно засмука пръста си. М. Грубешлиева, ПИУ, 154. Марица поемаше цицката на биберона и лакомо засмукваше леко затопленото мляко. Кр. Григоров, ОНУ, 157. Трескаво запали цигара и стръвно засмука, като че цигарата му е била по-необходима от въздуха. Б. Болгар, Б, 91. Рукна кръв, той впи устни в раната, засмука силно и плюна настрана. А. Гуляшки, ЗВ, 34. Завихме с татко юларите на воловете, покарахме ги на водопой. Щом наближихме реката, нагазиха до колене, засмукаха жадно. Г. Марковски, СК, 146. Кръстът е забит във живо тяло, / ръжда разяда глозгани кости, / смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. засмуквам се, засмуча се страд.
ЗАСМУ̀КВАМ2, -аш, несв.; засму̀ча, -еш, мин. св. засму̀ках, св., прех. Спец. Всмуквам. За съжаление, там, където това е нужно, почвата няма свойствата на фитила: тя няма способността да засмуква на голямо разстояние водата от реките. М. Ганева, ГМ (превод), 82. Те [перките на лодката] засмукват въздух и под налягане го изтласкват през особени отвори, разположени по дъното на лодката. ВН, 1959, бр. 2595, 4. – Има една малка помпичка. Когато моторът работи, тя засмуква и изтласква бензина към карбуратора. К, 1963, кн. 2, 28. засмуквам се, засмуча се страд. Въглищният прах от мелницата минава през сепаратор, а само най-малките прашинки се засмукват от специален вентилатор. Я. Якимов, Т, 13.