ЗАСМЪДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; засмъдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. засмъдя̀л, -а, -о, мн. засмъдèли, св., непрех. Започвам да смъдя. Раната в бедрото на Черня засмъдя, после почна да наболява и накрай той комай закуца. А. Страшимиров, А, 148. Лицето му се обля в пот, която вече се стичаше на капки, на капки. Очите му засмъдяха от нея. Б. Обретенов, С, 182. В очите ѝ имаше сълзи. Не знаех какво да ѝ отговоря, защото и моите очи леко засмъдяха. Л. Станев, ПХ, 89.
ЗАСМЪДЯ̀ВА МЕ несв.; засмъдѝ ме св., непрех. Започвам да усещам смъдене. Нещо я засмъдя по шията, като че я жилнаха лекичко със стрък млада коприва. Г. Караславов, Тат., 261. Мълчаливо студентът започна да оглежда внимателно хоризонта – милиметър по милиметър, докато очите го засмъдяха от взирането. П. Вежинов, ДБ, 105. Намажи раната с риванол, ако сложиш спирт, ще те засмъди. Δ Засмъдява ме от кислородната вода, но стискам зъби и не охвам.
ЗАСМЪДЯ̀ВА МИ несв.; засмъдѝ ми св., непрех. Разг. Започва да ми смъди (в някоя част на тялото). Засмъдя ми на очите.