ЗАСНЕЖА̀ВАМ, -аш, несв.; заснежà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За буря, виелица и под. – покривам със сняг нещо или някого. Ала към обяд се изви виелица, тя лудо заблъска клонаците на дърветата, заснежи всичко. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 206. Зимата клекна на билото на Балкана, чакаше сгода да заснежи горите и полето. М. Яворски, ХСП, 273. ● Нар.-поет. Сняг заснежи. В стаята седя, копнежи светли редя и често към вратата гледам. Чакам да се върнат, сняг заснежи, ключето от вратата все повече ми тежи. СД, 2016, бр. 28 [еа]. По Рангеловден сняг заснежи, валя три дни и три нощи.

2. Безл. заснежава, заснежи. Започва да снежи, да вали сняг; заснежава се. Вечерта заснежи и до сутринта всичко побеля.

3. Покривам, обикн. ски писта, с изкуствен сняг. Автоматична система за изкуствен сняг заснежава площ от 2134 м., благодарение на която снегът се задържа и удължава ски сезона от края на ноември до май. ТО, 2011-2012, бр. 7 [еа]. заснежавам се, заснежа се страд. Изкуствено ще се заснежава и отсечката при финала на писта „Ястребец 1“. Така се осигурява идеално обработване общо на повече от 300 дка писти в курорта. Банк., 2013, бр. 45 [еа].

ЗАСНЕЖА̀ВАМ СЕ несв.; заснежà се св., непрех. 1. Покривам се със сняг. Но щом се заснежи Хайдушки камък, с пъновете се свършваше. По нас в планината пада такъв сняг, че нищо черно не остава. Кр. Григоров, ОНУ, 53.

2. За време – ставам снежно, с чести валежи от сняг, който обикн. се задържа, не се топи. Времето се заснежи.

3. Безл. заснежава се, заснежи се. Става снежно, вали често сняг и обикн. се задържа, не се топи; заснежава. Рано падна първият сняг. След първия дойде втори и се заснежи задълго. Г. Манов, КД, 96. Ей сума месеци откак се заснежи, / откакто зъзнем тук. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 296.


Източник: Речник на българския език (онлайн)