ЗАСНОВА̀ВАМ, -аш, несв.; засновà, -èш, мин. св. -àх, св., прех. и непрех. 1. Започвам да снова. Слепият стисна шишето между кърпените си колена и ловко заснова с дълга червена жица. Пръстите му нагласяха плетката, стягаха я с леки, нежни движения. Л. Михайлова, Ж, 53. Засновала е платното от два часа. Ст. Младенов, БТР І, 762.
2. Прен. Започвам да ходя, да се движа насам-натам, обикн. без цел, като сменям посоката на движение. Той заснова на едно място, въртеше се като стърчиопашка. Ст. Стратиев, ПП, 32. Откакто платформата, теглена от сивия грамаден кон, заснова из юга през звуците на сигнални тръби и тропота на войнишките ботуши, избухваха пожари в складовете с боеприпаси, дрехи и храни. Д. Вълев, Ж, 51. Мисълта за Боян отново го накара да заснове из стаята. Нещо го душеше, стягаше гърлото му. М. Смилова, ДСВ, 165. Момите ще засноват из улиците и кръшните им гласове ще изпълнят и градини, и дворове... К. Петканов, П, 18. засновавам се, заснова се страд.