ЗАСÒВАМ, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Започна да совам, да пъхам (обикн. совалка). Па ще влезе след това в стана – и като засова, като затупа – вятър! Т. Влайков, Съч. І, 1925, 167. Потъче, потъче, па току се изправи, почва да реди: „Аз... буки... веде... глагол...“. Ще поучи така, па ще турне паникидата в скута си и бързо ще засова и затупа. Т. Влайков, Пр І, 93. засовам се страд.