ЗАСОЛÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от засоля2 като прил. Спец. За почва – който съдържа голямо количество минерални, главно натриеви соли, и поради това е неплодороден. Към засолените почви се отнасят почвите, които съдържат водноразтворими соли, предимно натриеви, или в комплекса им преобладават катионите на натрия. П. Боянов, П, 360. В България има засолени почви. Имат много соли, които им придават неблагоприятни свойства. Осн. сел. стоп. VІІІ и ІХ кл, 13. Там [по Черноморското крайбрежие] съществуват най-големи площи, заети от пясъчници и пясъчни дюни, както и засолени почви. М. Воденичаров и др., ЕБ, 40.