ЗАСПА̀ЛОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Качество или състояние на заспал; безжизненост, отпуснатост. Дрямката хвана да надвива на очите. И у всичките се виждаше една заспалост. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 241. Нашите читалища може би да са загубили онзи буен огън на родолюбие и на ученолюбие. По една или друга причина техните първи разпалени дела са последваха от мъртвешка заспалост. Ч, 1875, бр. 1, 12. Много пъти родителите съобщават на децата си наедно с живота, що им дават, чърти от своето лице, деятелност и заспалост на ума, сила или слабост на душата. С. Бобчев, ЖФ (превод), 8-9.