ЗАСПЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заспивам и от заспива се. И брат му не знае, и зетят също не може да го обясни, макар че се опита една вечер чак до заспиване да му говори. Ст. Даскалов, ЕС, 286-287. Животните започват да се приготвят за зимен сън. Заспиването у всички животни не става едновременно. П. Петков, СП, 23. Почувствувал зад гърба си шум, Грашев се обърна и видя инженер Белички, това окончателно го извади от унеса на мигновените заспивания. Д. Фучеджиев, Р, 36.
◊ Клинично заспиване. Мед. Болестно състояние на изпадане в дълбок сън, обикн. при силно изтощение, кръвозагуба, токсикация, при някои инфекциозни или мозъчни заболявания и под. От тревоги момчето не е спало няколко нощи и като е застъпило на пост, стоенето на едно място и съсредоточението го е докарало до клинично заспиване и до кома. С. Северняк, П, 237.