ЗАСПОРЯ̀ВАМ несв.; заспоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. заспоря̀л, -а, -о, мн. заспорèли, св., непрех. Диал. Започвам да споря̀. Плю си човекът на петите и се изгуби в букака. Ние пипнахме трионите, но работата ни не заспоря: възловати излязоха „шарените“ буки, опряха се на трионите, свиха им чапразите и ги захабиха. Н. Хайтов, ПП, 39.
ЗАСПОРЯ̀ВА МИ несв.; заспорѝ ми св., непрех. Диал. Започва да ми спори.